В наши дни световната IT индустрия се гради на все повече outsourcing (делегиране на проект или част от него към подизпълнители) с ясно изразен международен елемент. Централен аспект на всяко такова правоотношение е уреждането на правата върху обектите на интелектуалната собственост – софтуер и бази данни, както и свободното им използване от страна на крайния клиент, което може да бъде възпрепятствано от непълното уреждане на отношенията между лицата, участвали в създаването на крайния продукт.

Често пъти възложителите прибягват до т.нар. „boilerplate” (стереотипни) договори, които се използват при отношения с всякакви подизпълнители, без да се имат предвид особеностите във вътрешната структура и начина на работа при всеки един контрагент. Подобен подход оставя страните уязвими от два основни проблема, типични за IT индустрията – прехвърлянето на авторските права от подизпълнителя на възложителя и усложненията, свързани с международния характер на отношенията. Поръчката обикновено предполага прехвърлянето на всички интелектуални права, от подизпълнителя на възложителя – нещо, което не може да се случи, ако първият изобщо не ги притежава.

Подобен проблем може да възникне в случаите, когато подизпълнителят работи с лица на свободна практика („фрийлансъри“), тъй като законовата презумпция на чл. 5 от Закона за авторското право и сродните му права е, че носител на авторските права е физическото лице, в резултат на чиято дейност е създаден обектът на интелектуална собственост. Надеждното противодействие започва още на ниво подбор на служители и фрийлансъри от страна на IT компаниите, които развиват дейности като подизпълнители по проекти; те трябва да уредят отношенията със служители и фрийлансъри по отношение на интелектуалната собственост по надежден начин, за да избегнат причиняването на съществени вреди на своите контрагенти.

Въпреки наличието на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, на Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и предизвикалата ожесточени спорове Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, националните правни системи съдържат редица специфики във връзка с авторското право. Например, в българския ЗАПСП е заложена презумпция за трансфер на авторските права върху компютърни програми и бази данни, създадени по трудово правоотношение, към работодателя, докато чешкото законодателство съдържа обратната презумпция, но дава контролни права на служителя, който е създал продукта. От друга страна, докато в ЕС авторското право върху бази данни продължава 70 години, в Индия този период е 60 г. При сключване на договори с лица, базирани в други държави, е желателно фирмите да се консултират със специалист, който познава както горепосочените международноправни актове, така и разпоредбите на вътрешното законодателство на съответната държава, за да изгладят тези разминавания.

Не на последно място, за да се осигури безпроблемното използване на готовия продукт от страна на възложителя или крайния му клиент, силно препоръчително е договорът между него и подизпълнителя да съдържа договорки относно:

1. Подробен механизъм за прехвърляне и обем на прехвърлените авторски права – бланкетните разпоредби за прехвърляне могат да оставят празноти в неизследвано и неиндивидуализирано правоотношение, които да навредят на установените търговски отношения между страните и клиентите им;

2. Взаимоотношенията между подизпълнителя и неговите служители и подизпълнители – физически лица, които работят върху проекта. Различните правни връзки между подизпълнител и физически лица обуславят различен начин на прехвърляне на авторските права върху възложителя;

3. Отговорността на подизпълнителя във връзка с непълно прехвърляне на авторските права – за случаите, в които носители на неимуществени и/или имуществени авторски права остават физическите лица, работили по проекта. Касае се за особен случай на неизпълнение на договора, който често се неглижира от страните, които разчитат на общите законови или договорни разпоредби за неизпълнение.

Ако Вие или Вашата компания е възложител или подизпълнител в IT сектора, „Адвокатска кантора Обретенови“ може да Ви помогне да оформите Вашите правоотношения по сигурен и надежден начин.