От първи юли 2021 г. (отложено от първи януари 2021 г. заради епидемията от COVID-19) влизат в сила нови правила, свързани с начисляването на ДДС при вътрешнообщностни доставки на стоки, целящи да облекчат търговците. Приложимото право при продажби в рамките на ЕС е Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, чиито изисквания са заложени във вътрешното законодателство на държавите-членки, включително българският ЗДДС. Европейският съюз прогнозира, че новата система ще намали разходите за регистрация и поддържане на изискванията за ДДС с до 95%, или с общо 2.3 милиарда евро годишно.
1. Определяне на място, начин и задължено лице за плащане и отчитане на ДДС:
Определянето на мястото, начина и задълженото лице за плащане и отчитане на ДДС се определя от разпоредбите на Директивата за ДДС. Тези правила са възпроизведени и в българския ЗДДС, включително чл. 9, чл. 14 и чл. 20.
По аргумент от чл. 9 от Директивата за ДДС, при продажба на стоки на физически лица – потребители, данъчнозадължен по ДДС е винаги продавачът. В този случай продавачът е задължен и да внесе ДДС, съгласно чл. 193 от Директивата.
2. Приложимо българско и европейско законодателство – промените, засягащи търговците от 01.07.2021 г.
От 01.07.2021 г. в сила влизат съществени изменения, свързани с облекчаване на административната тежест върху търговци, които извършват дистанционни продажби на стоки в рамките на ЕС. Съгласно изискванията, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки, държавите-членки следва да въведат във вътрешното си законодателство нужните разпоредби, които да обезпечат измененията. Българският законодател е направил това със Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
На първо място, от 01.07.2021 г. търговците ще са длъжни да се регистрират по ДДС само в една държава-членка на Съюза – обикновено тази, в която са базирани, а регистрацията в друга държава-членка ще бъде по усмотрение на търговеца.
На второ място, съществуващият до този момент диференциран праг на продажбите за различни държави ще бъде изцяло премахнат и заменен от единен праг от 10 000 евро, калкулиран на базата на всички вътреобщностни дистанционни продажби на територията на целия Европейски съюз (с изключение на тези, извършени в държавата, от която стоката е изпратена). В случай, че продажбите не надхвърлят 10 000 евро, за дружеството ще е налице избор: да приложи „домашната“ си данъчна ставка и да плати ДДС в държавата си по установяване, или да приложи данъчната ставка на държавата на потребителя.
В случай, че горепосочените продажби надхвърлят 10 000 евро, дружеството следва да начислява ДДС по ставката на държавата по дестинация. Дружеството има две възможности – да извърши регистрация по ДДС в тази държава, където да внася дължимото ДДС за доставки към потребители в нея; или да се регистрира по т. нар. „Режим на Съюза“ – обслужване на едно гише (OSS) чрез българския НАП (съответно държавата, в която се намира седалището или обект на компанията) и да внася всички дължими ДДС, независимо от държавата, в която се дължат, чрез този портал. Правилата за подаване и съдържанието на документите, свързани с режима на Съюза, са определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/194.
До този момент същата система действаше за определена група услуги, която бе разширена, за да включва всички вътреобщностни доставки на стоки.
3. Промени, засягащи компании от трети държави.
Счита се, че новите правила представляват сериозен удар срещу редица международни електронни магазини (в частност – китайски), които към момента се възползват от „необлагаемия“ минимум на цена на единична стока, като декларират цена, много по-ниска от реалната и създават нелоялна конкуренция на европейските си конкуренти. От първи юли 2021 г. този праг ще бъде премахнат, а магазините ще могат да се възползват от свой собствен import one stop shop (IOSS), в който да декларират и плащат ДДС по улеснен ред за стоки на цена до 150 евро.
4. Нови правила за търговците, които поддържат платформи за продажба на стоки от продавачи, които не са установени в ЕС.
Изменението засяга в особена степен и търговците, които единствено поддържат електронен магазин за стоки от трети държави (т.нар. електронен интерфейс, улесняващ дистанционната продажба на стоки). За тези лица чл. 14а от Директивата за ДДС въвежда фикцията, че ще се считат данъчно задължени по ДДС, ако пратките, чиято доставка се улеснява, са на стойност, ненадвишаваща 150 евро; или стоките са допуснати за свободно обращение в ЕС или се намират в ЕС, и се доставят на клиенти в ЕС, когато основният продавач не е установен в ЕС. На практика ЕС третира тази продажба като две самостоятелни доставки – една между основния доставчик и електронната платформа; и втора между електронната платформа и клиента.
На следващо място, електронните платформи ще трябва да поддържат електронни регистри за гореописаните доставки съгласно изискванията на чл.14а, ал. 10 и ал. 11 ЗДДС, или отчетности по чл. 14а, ал. 12 ЗДДС, ако не се считат за доставчици на съответните стоки. Търговците ще са длъжни да съхраняват отчетността и информацията в електронните регистри за срок от 10 години.
Екипът на Адвокатска кантора Обретенови остава на разположение на вашия бизнес за всякакви въпроси, свързани с новите правила за ДДС облагане в рамките на ЕС.
* Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки
* Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 01.01.2019