Пандемията от COVID-19 преобърна представите за това как функционират бизнесът и производствата в екстремни условия. След почти година разработки, фармацевтичните компании най-сетне пуснаха на пазара ваксини, които да спомогнат за нормализирането на търговския и социален оборот. Науката безусловно посочва ваксинацията като единствен ефективен път за справяне с пандемията, но сравнително новите ваксини поставят редица въпроси относно своята задължителност и възможността работодатели и търговци да изискват от своите служители и клиенти да доказват наличието на такава имунизация. Дискусията по тези въпроси вълнува граждани и бизнес в целия свят, като в Германия и Великобритания тя се пренесе дори на експертно и парламентарно ниво. Държави като Израел се стремят да осигурят ваксини за всички свои граждани, а Дания вече подготвя въвеждането на имунизационен „паспорт“, който ваксинираните лица да представят на места, където ваксинацията е задължителна..
От друга страна, политиката на локдауни води до остри ограничения на основните конституционни права на гражданите, включително правото на свободно сдружаване, правото на труд, правото на образование и правото на здравословна околна среда. Основен принцип на конституционното право (залегнал и в чл. 57КРБ) е, че ограничението на тези права може да бъде временно и то само доколкото е необходимо (в няколко държави, включително в Южна Африка и Чехия, съдилища вече отмениха част от наложените мерки като противоконституционни).
В случай, че ваксините се докажат като надеждна защита както срещу разболяване, така и разпространение на болестта от имунизираните лица, за властите ще става все по-трудно да аргументират необходимостта от прилагането на мерки срещу разпространението на COVID-19 спрямо тях. Ако това се случи, бизнесът и гражданите могат да очакват разхлабване на мерките спрямо ваксинираните лица, което би обосновало различно третиране при допускане на служители и клиенти в помещенията на търговците и предлагането на услуги.
Към февруари 2021 г. официалната позиция на правителството на България е, че няма да налага задължителна ваксинация срещу COVID-19, но работодателите имат право да избират дали да изискват ваксини от своите работници. Видно е, че към момента работодателите не могат да разчитат на нормативна основа за въвеждане на задължителна ваксинация сред персонала си. Тъй като ваксинацията засяга строго лична сфера в живота на работници и клиенти, трябва да се спазват някои основни принципи при изискванията за въвеждането ѝ в бизнеса.
Възможностите пред работодателите:
Макар и ограничени от съществуващото законодателство в областта на защитата от дискриминацията и на трудовото право, работодателите имат възможност да въведат поне частична имунизация на служителите си чрез редица методи.
На първо място, работодателите не могат едностранно да принудят вече наети служители да се ваксинират срещу COVID-19, а уволнението на това самостоятелно основание към този момент би било незаконно. Задължителна ваксинация за вече наети работници може да бъде въведена и при предоговаряне на условията на трудовото правоотношение чрез изменение на трудовия договор. В този случай, работодателят не може да принуждава работника да сключи анекс към трудовия си договор.
В допълнение, работодателят може да въведе такава организация на работното място, при която ваксинирани и неваксинирани служители работят в различни (физически и организационни) отдели, в които условията на труд не се различават извън тези, обосновани от самата ваксинация (например честота на дезинфекция, липса на защитни прегради и др.).
В отношенията между търговци компаниите могат да договарят каквито желаят условия за ваксинацията на служителите на своите контрагенти, да договорят услуги от ваксиниран персонал, както и да търсят обезщетения за неизпълнение на договора в случай, че другата страна не може да осигури уговорените ваксинирани служители, които да извършат услугата. Подобни клаузи в договорите са естествена последица от пазарната ниша, която възможността за ваксинация ще разкрие, особено в браншове, свързани с постоянен контакт с клиенти – туризъм, настаняване, транспортни услуги и др. – и които са изградили или тепърва ще изграждат нови връзки в доставката на услуги, които да предлагат като изцяло свободни от COVID-19.
Не е изненадващо, че търсенето на подобен тип услуги ще принуди всички предприятия по веригата на доставки да разрастват и развиват отделите си с имунизирани служители и да свиват отделите с неимунизирани служители. Още преди пускането на пазара на ваксината срещу COVID-19, работодатели в България и по света започнаха да предлагат по-добри условия на тези кандидати за работа, които могат да докажат наличие на антитела, както в социални браншове като туризъм и охрана, така и в чисто производствени отрасли като винарството.
В тази връзка, работодателите имат далеч по-голяма свобода при изисквания за ваксинация спрямо новонаети служители. Следва да се има предвид, че такова изискване трябва да е заложено в длъжностната характеристика, а не да се отнася ексклузивно до личността на кандидата (подобно на често срещаното условие кандидатите да притежават СУМПС). В този случай ваксинацията е част от свободата на договаряне между работодател и служител, и значително улеснява работодателите при по-нататъшно наемане на кадри.
Възможностите пред търговците:
Към настоящия момент българското законодателство не позволява на търговци да отказват да обслужват клиенти, само защото същите не са ваксинирани. Търговците не могат да задължат своите клиенти да се ваксинират без съответната нормативна основа за това. Макар да не е налице съдебна практика, ваксинацията следва да попада в хипотезата на „лично положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съгласно същия член, различно третиране на клиентите на базата на този признак би било незаконно.
Търговците все пак имат възможността да въведат различни режими на обслужване на ваксинирани и неваксинирани лица, като осигурят различни гишета, салони или помещения за това. Веднъж въвели тези мерки, търговците трябва да обезпечат защитата си от евентуални искове по ЗЗДискр. Отворен остава въпросът и за разликата в цените на услугите, предоставяни на тези лица, като завишаване на цената единствено поради липсата или наличието на имунизация също би могло да се приеме за дискриминационно.
Независимо от това дали сте търговец или работодател, екипът ни е на разположение да съдейства за редица опции за внедряване на ваксината срещу COVID-19 сред Вашите служители, клиенти и контрагенти в съответствие с рамките, установени от приложимото законодателство.