Новите изисквания на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин предизвикаха много полемики сред представителите на бизнеса. Един от основните проблеми, идентифицирани от частния сектор, бяха разпоредбите относно СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговския обект), засягащи всички търговци, които приемат плащания по друг начин, освен по банков път. НАП има както основанието, така и ресурса да проведе агресивна политика за осигуряване спазването на изискванията на Наредба №Н-18, а липсата на ясни насоки за прилагане на нормативните актове поставя потребителите на софтуера в риск от сериозни санкции по ЗДДС, в това число и затваряне на търговския обект за срок до 30 дни
Наредбата ще засегне сериозно не само търговците, но и разработчиците на софтуер, които са изложени на множество рискове, свързани с отговорността, вменена им от НАП, неясноти и празнини в закона.
Положително е, че новите моменти в Наредбата създават удобна пазарна ниша за производителите на СУПТО. Регулацията въвежда квазилицензионен режим за извършване на дейност в тази сфера, като задължава търговците да използват единствено СУПТО, част от лицензирания списък на приходната администрация. Настоящата правна рамка възлага на разработчика функцията на гарант за изпълнението на задълженията на търговците по Наредбата, и последните очаквано ще държат отговорен именно производителя в случай, че се окажат в нарушение. Имайки предвид, че императивните разпоредби на Наредбата, ДОПК и ЗДДС не съдържат никакви насоки относно разпределението на отговорността, отношенията между производителите и ползвателите на СУПТО се уреждат от правилата на търговското право, а вреди, понесени от потребителите, лесно могат да бъдат пренасочени с иск към разработчика.
Една от хипотезите, в които може да се коментира договорна отговорност на разработчика, са случаите, в които използван от търговец СУПТО бива заличен от регистъра по преценка на НАП. Очаква се тези случаи да бъдат сравнително чести, тъй като НАП не извършва първоначална проверка на декларирания софтуер за съотвествие с приложение №29 към Наредбата. Съвместимостта и надеждността на софтуера почиват изцяло на декларираното от неговия производител или разпространител, без да има задължителен административен контрол за спазване на изискванията. Така разработчиците не могат да получат потвърждение, че техните СУПТО наистина отговарят на изискванията на закона, поради което изцяло поемат риска от пропуски и бъгове. Софтуерът може да е предмет единствено на последваща проверка чрез експертиза по реда на ДОПК (съгласно чл. 52е от Наредбата).
Заличаването на определен СУПТО от регистъра най-често ще бъде в следствие на административно производство – в случай, че се установи, че софтуерът вече не отговаря на изискванията на Наредбата, или поначало е бил лицензиран, без да притежава някоя необходима функция. От една страна, критериите, по които ще се преценява съответствието на софтуера, остават неизяснени; от друга, НАП разполага с оперативна самостоятелност при вземането на такова решение. С оглед на факта, че загубата на лиценза на използвания СУПТО не е предвидена като основание за преминаване към „аналогови“ касови операции, ползвателите на СУПТО най-вероятно ще защитят собствените си интереси, като се преориентират към конкурентен лицензиран продукт, без да чакат влизането в сила на индивидуалния административен акт (ИАА), с който премахването на софтуера от списъка става факт. В този смисъл, самото започване на тази административна процедура, дори неоснователно, би могло да нанесе непоправими щети върху бизнеса и репутацията на производителя на СУПТО.
Чл. 52ж от Наредбата предвижда, че ИАА, с който даден СУПТО се заличава от регистъра, се публикува на уебстраницата на НАП, а потребителите, които използват този софтуер, се уведомяват по електронен път, че трябва незабавно да преустановят ползването на софтуера. Празнина в закона разкриват случаи, при които потребителите не са уведомени за премахването на използвания от тях СУПТО от списъка на сайта на НАП – макар все още да няма съдебната практика относно характера на отговорността на търговеца независимо от липсата на уведомление. Без оглед на основанието, немалко потребители на СУПТО, понесли преки или косвени вреди от загубения лиценз на ползвания от тях софтуер, ще прибегнат до „регресен“ иск за вреди срещу разработчика. В този смисъл, производителите ще се окажат ответници по дела, заведени от ползватели на техни СУПТО за вреди, които разработчикът няма как да предотврати.
На следващо място, изпълнението на задължението на предприятията да съхраняват счетоводната информация за определените в чл. 38 ДОПК срокове ще претърпи метаморфоза на базата на новите изискванията на Наредбата. Голяма част от тези счетоводни документи са генерирани от СУПТО, и за търговците е логично, че същите ще бъдат съхранявани в базата данни на софтуера. Наистина, Приложение №29 към Наредбата урежда, че софтуерът трябва да позволява експорт на данните, но също позволява известна свобода на разработчиците във форматирането, подредбата и съдържанието на базата данни (например изрично се посочва, че някои колони в таблиците могат да бъдат слети в една). Така Наредбата обезпечава минимално необходимите реквизити за успешна комуникация с администрацията, но оставя възможността за вариации, които биха направили трансфер на информацията при въвеждане на ново СУПТО изключително трудни. Забавяне на трансфера на данните в резултат на тези усложнения би поставило ползвателя в нарушение на задълженията му по чл. 38 ДОПК и чл. 12 ЗСч. Възможно е обаче потребители на СУПТО, които не са променили нищо от обичайните си практики, освен да въведат новия софтуер, да идентифицират като проблемна именно тази промяна, и да държат разработчиците отговорни.
Видно е, че въведеният лицензионен режим и задължението за ползване на СУПТО предразполагат към безброй ситуации, в които производителят може да се окаже отговорен за непредвидени вреди. Производителите следва да обърнат специално внимание на договорите за продажба или лицензиране на СУПТО, за да защитят интересите си в така създалия се вакуум на отговорности. За производителите на СУПТО би било разумно да възприемат цялостния процес по разработка, лицензиране и продажба на софтуера като предварителна подготовка не само за неизбежните дела, заведени срещу тях от пострадали клиенти, но и за административните производства, инициирани от НАП по отношение на тези клиенти, от чиито благоприятен изход производителите ще имат пряк интерес.
Екипът на Адвокатска кантора „Обретенови“ е готов да съдейства при изграждане на цялостната стратегия и надеждната превенция на Вашия бизнес.