Новият Закон за марките и географските означения (ЗМГО) ще улесни и ускори редица процедури в областта на интелектуалната собственост. С ДВ бр. 98 от 13.12.2019 г. бе публикуван нов ЗМГО, който да замени приетия през 1999 г. закон със същото име. Още по време на обществените консултации във връзка с тази промяна в мотивите бе посочено, че приемането на нов закон (а не изменение на стария) е наложително „предвид обема на предлаганите изменения, както и поради факта, че тези промени са значителни и комплексни и отразяват динамиката в развитието на практиката по прилагане на ЗМГО и едновременно въвеждат нови материалноправни норми и процедурни правила“. Според същите мотиви, с приемането на новия Закон за марките и географските означения „ще се осигури привеждане на действащата в страната правна закрила на тези обекти на индустриална собственост в съответствие с изискванията на европейското законодателство.“
Първата процесуална промяна се отнася до отпадането на изискването лицата да бъдат представлявани от български представители по индустриалната собственост в производствата пред Патентното ведомство. Новата редакция на чл. 3 от ЗМГО позволява на лицата да се бъдат представлявани и от представители, които могат да изпълняват същата функция в други държави от ЕС.
Следва да се отбележи, че съгласно чл. 42, ал. 1, отпада възможността за подаване на заявки за регистрация на търговски марки на гише, но този пропуск най-вероятно ще бъде бързо коригиран. Предвижда се и окрупняване на таксите, които се дължат в производството за регистрация на марки. Прецизирани са редица изисквания относно формата и последствията на лицензионния договор, използването на марката като обезпечение, принудителното изпълнение, регистрацията на колективни и сертификатни марки, опозицията и др.
В редица случаи са съкратени сроковете за извършване на действия от страна на Патентното ведомство (например е съкратен срокът за извършване на формална експертиза от 2 на 1 месец; и срокът за извършване на експертиза по същество – от 3 на 2 месеца), но същата съдба е сполетяла срокове, които самите заявители трябва да съблюдават (срокът за вписване на промяна в адреса и наименованието на притежателя на марката е намален от 3 на 1 месец и др.). Всички тези промени би трябвало да съкратят нормалната процедура по регистрация на търговска марка с около 1/3 до 8 месеца. Най-драстично намалени са сроковете за експертизата по същество на заявка за регистрация на географско означение – от 18 на 2 месеца.
Законът прецизира дефиницията на „марка“ и добавя няколко нови абсолютни основания за отказ на регистрация, насочени към служебната защита на растителни сортове, традиционни наименования на вина и др. По отношение на относителните основания за отказ на регистрация, особен интерес представлява разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗМГО, с която се въвежда защита на търговци, подали опозиция срещу марка, състояща се от или съдържаща фирмата му, която е използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги. При действието на стария ЗМГО, търговците можеха да се защитят единствено чрез искане за заличаване на вече регистрирана марка, но не и в рамките на производство по опозиция. В духа на тази промяна е и нововъведеното право на притежателя на марката да забрани на трети лица да използват регистрирана марка в търговското или фирменото си наименование. Важно е да се посочи, че за нарушение на правата върху регистрирана марка вече се счита и подготовката за извършване на други нарушения (например произвеждане на етикети и др.) без съгласие на притежателя на марката. Драстично е разширен кръгът на лицата, които могат да предявят иск срещу нарушителя, и е предвиден изцяло самостоятелен иск за преустановяване на дейности срещу посредник, когато тези дейности допринасят за нарушаване на права по ЗМГО.
Изцяло обновен е и режимът за прилагане на мерки за защита от митническите органи. Досега подобни мерки се въвеждаха по реда на Наредбата за граничните мерки за защита на права върху интелектуална собственост. С новия ЗМГО режимът на защита е подчинен изцяло на Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета. Макар и формално все още в сила, Наредбата би трябвало да се счита за мълчаливо отменена с оглед на това, че всички случаи, за които се прилагаше, са вече изрично уредени от Регламент №608/2013.
Не на последно място, с новия ЗМГО се установява разширена административнонаказателна отговорност за нарушения на закона, а глобите и имуществените санкции за различните нарушения са увеличени с между 3 до 6 пъти.
С преходните и заключителните разпоредби на закона част от горепосочените нововъведения са възпроизведени и в Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за промишления дизайн, Закона за авторското право и сродните му права и др. – относно правото на европейски представители по индустриалната собственост да представляват лицата в производствата пред Патентното ведомство, както и относно мерките за защита от страна на митническите органи.
Екипът на Адвокатска кантора Обретенови е готов да Ви съдейства спрямо новите възможности, които законът предоставя на Вашия бизнес.