Един от най-важните моменти при предявяване на иск срещу нарушител или при организиране на процесуалната ни защита срещу твърдени нарушения на интелектуалната собственост и авторските права е установяване по безспорен начин на лицето, носещо отговорност за нарушението. Типично в такива случаи е, че пострадалият обичайно не притежава достатъчно данни, за да проведе необходимото пълно доказване на своите твърдения, и в частност дали именно ответникът е лицето, осъществило нарушението.

В подобна ситуация изпадат Bastei Lübbe GmbH & Co. KG в дело C 149/17, Bastei Lübbe GmbH & Co. KG срещу Michael Strotzer, където с помощта на вещо лице се установява, че IP адресът, от който е извършено нарушението, принадлежи на ответника г-н Strotzer. Независимо от това, г-н Strotzer твърди, че е невинен, а трети лица имат достъп до този IP адрес. Тъй като в такъв случай е невъзможно да се докаже лицето, извършило нарушението, Съдът на ЕС е сезиран с преюдициално запитване относно отговорността на г-н Strotzer , и се произнася с решение, в което посочва, че националната правна система трябва да осигури на носителя на авторските права ефективна правна възможност да подведе под отговорност собственика на IP- то, в случай, че той не може да посочи лицето, извършило нарушението.

От друга страна, същият съд поддържа противоречиво становище в дело C 484/14, Tobias Mc Fadden срещу Sony Music Entertainment Germany GmbH, където посочва, че предлагащият Wi-Fi г-н Mc Fadden не е отговорен за действията на трети лица, използвали въпросната безжична мрежа, за да извършат нарушение на авторско право. Отговорността на собственика на Wi-Fi се простира единствено до плащане на разходите за отправяне на предупреждение към това лице и на съдебните разноски по делото срещу собственика, чието Wi-Fi е използвано за извършване на нарушението, ако исканията се отнасят до разпореждане, с което на лицето се забранява да позволява продължаването на нарушението.

Ищците рядко имат пълна информация за нарушенията на своите авторски права. Що се отнася до злоупотреби със софтуер, понеслите вреди лица най-често разбират за това от свидетели или чрез идентификация на IP адреса, от който е извършено нарушението, заложена в самата програма (както в дело C-149/17). За сравнение, позоваването на свидетелски показания е изключително разпространена практика при доказване на посегателства над произведения на изобразителното изкуство и музиката, като често пъти свидетелят е професионалист. Свидетелят трябва да може ясно да посочи кога, къде и при какви обстоятелства е възприел използването на софтуера, за да можете заедно с Вашия адвокат да направите обоснована преценка дали нарушението може да бъде доказано в съдебен процес – например дали потенциалният ответник знае за нарушението, дали то се случва обичайно или инцидентно и др.

В наши дни, знанията и гледната точка на разработчика на софтуера и съдията, който гледа делото, често се разминават – там, където създателят вижда плодовете на своя труд, съдията възприема становището на техническата експертиза, към което трябва да приложи редица правни режими (интелектуална собственост, защита на личните данни, защита на търговската тайна, правото на личен живот, правото на стопанска инициатива, доставката на услуги в информационното общество и др.). В тази връзка е силно препоръчително предварително да потърсите професионалното мнение на адвокат относно възможните доказателствени средства и тяхната тежест в съдебна зала, за да направите своя информиран избор.

В производството за обезщетение по чл. 95 от Закона за авторското право и сродните му права трябва внимателно да се определи начинът на доказване на:

1. Факт на нарушението – налице ли е въобще нерегламентирано използване на компютърна програма;

2. Лицето, извършило нарушението, и неговата връзка с ответника. Чл. 95г ЗАПСП установява оборимата презумпция, че „юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях.“;

3. Отговорността на ответника.

Законодателството на ЕС си поставя за цел да осигури унифициран и ефикасен начин за защитата на правата на интелектуалната собственост във всички страни членки (така рецитал 20 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост). Разпоредбите на тази директива, както и на специалната Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми, са изцяло въведени в българския Закон за авторското право и сродните му права, но оскъдната практика в България все още не дава пълноценни отговори на въпросите на доказването при иск за обезщетение по чл. 95 ЗАПСП, що се отнася до нерегламентирано използване на софтуер. За щастие, хармонизирането на законодателството в тази област позволява да се черпи опит от съдебната практика на други страни членки.

Ако Вие или Вашата компания се окажете страни по иск за нарушение на авторски права върху софтуерен продукт, екипът на „Адвокатска кантора Обретенови“ е готов да защити интересите Ви!